Следкризисният спринт на "Крос" до над половин милиард лева оборот

С нормализирането на доставките след ковид производителят на велосипеди от Монтана расте с 60% през 2022 г.

През миналата година
През миналата година "Крос" е произвела 350 хил. велосипеда - 160 хил. електрически и 190 хил. конвенционални.
 
Темата накратко
  • Производителят на велосипеди от Монтана увеличава приходите си с 60% през 2022 г., прескачайки половинмилиардната бариера.
  • Компанията преодолява спада покрай нарушените доставки предходната година и отбелязва най-добрите си резултати досега.
  • Заради замразяване на търсенето от края на миналата година очакванията за 2023 г. са за лек спад.

През последните години България се превърна в ключов производител на велосипеди в Европа. Засиленият интерес към самостоятелно придвижване покрай пандемията и нарастващото търсене на по-скъпите електрически версии доведоха до бум в сектора.

Това се вижда и от резултатите на един от водещите производители в страната - "Крос" от Монтана. През 2022 г. приходите на компанията се изстрелват с 60%, с което тя прескача половинмилиардната бариера и достига оборот близо 586 млн. лв. Големият ръст идва след лек спад на продажбите през 2021 г., провокиран от глобалния недостиг на части. През миналата година обаче предприятието не само успява да компенсира, но и постига най-добрия резултат в историята си.

Три фабрики и търговци в чужбина

Компанията е създадена през 1995 г. като малко производство с 10-ина души, които монтират велосипеди в сграда под наем. Зад нея стоят двама инженери от Монтана - Любен Мартинов, който е управител и държи 60% от дружеството и който в продължение на две години преди това се занимава с внос на детски велосипеди, и заместник-управителят Лукан Луканов (40%). "Ние сме изцяло българска фирма. Имали сме много предложения от инвеститори, но винаги сме търсели обратното - ние да инвестираме", казва Мартинов.

С времето бизнесът постепенно се разраства и компанията купува собствена сграда в Монтана. В продължение на няколко години предприятието прави и стоманени рамки за колелета, но след това изработването им е прехвърлено в Азия, където "Крос" има дългосрочни партньори. Дизайнът обаче остава в България. "Това включва както външния дизайн, така и инженерната част, която е много важна. Рамките са като дрехите - имат размери. Те са специфични за всеки континент и държава и затова трябва да бъдат съобразени с пазарите, на които продаваме", обясни Мартинов. Друго свързано дружество - "Спринтер", пък произвежда обръчи за джантите на колелетата.

Голяма част от компонентите се внасят, но дизайнът се прави в България.

В групата влиза също "Крос-Видин", което е регистрирано като отделно дружество през 2004 г., но на практика осигурява допълнителен производствен капацитет на "Крос" и не извършва самостоятелни доставки и продажби.

Компанията има и изградена на зелено фабрика в Зайчар, Сърбия, където е регистрирана фирмата Cross Bike. Предприятието там произвежда базов клас велосипеди под бранда Ultra.

Първото дружество на "Крос" в чужбина е регистрирано в Германия - търговското Cross GmbH, което прави оборот около 100 млн. евро годишно. Компанията има търговска фирма и в Брашов, Румъния, но тя е доста по-малка. Кръгът се затваря от логистичната "Крос лоджистикс", която осигурява сухопътен и океански транспорт и има офиси в Азия. Това позволява на компанията сама да си доставя компонентите.

Растеж без субсидии

С разширяването на дейността помещенията отесняват и преди 2-3 години "Крос" изгражда нова производствена база в града, както и склад в близката индустриална зона, като общата инвестиция е около 20 млн. лв. Така заедно със съществуващата фабрика компанията вече има три локации в Монтана. Принцип на собствениците на "Крос" е строителството винаги да се изпълнява само от местни фирми. Мартинов подчертава още, че компанията никога не е използвала европейски или национални фондове, а само банково финансиране. "Всичко е било на наш риск и за наша сметка и по някакъв начин сме се справили", казва той.

С разширяването на дейността преди 2-3 години
С разширяването на дейността преди 2-3 години "Крос" изгражда нова производствена база в Монтана Фотограф : Велко Ангелов

За производството на компонентите компанията разчита на чуждестранни доставчици, включително Shimano и Bosch за електрическите системи. На място пък се правят джантите и боядисването. По думите на Мартинов предимството на "Крос" е, че за разлика от много други производители, в завода се извършва прахово боядисване на висока температура. Компанията не планира да развива местни доставчици. "Нито имаме времето и желанието, нито нашите клиенти го искат", каза Мартинов.

"Крос" произвежда около 2500 спецификации велосипеди в средния и високия клас, като освен под собствената си марка Cross работи и за други брандове. "В бранша сме известни с това, че произвеждаме електрическите велосипеди на Scott, което означава, че продаваме също в САЩ и Австралия", обясни Мартинов. Основните пазари на компанията обаче са в Западна Европа - най-вече Германия, Швейцария и Белгия, но продава и в почти всички останали държави както чрез собствените си търговски фирми, така и през дилъри. В България продажбите са минимални - 1-2% от общите.

Основните пазари на компанията са в Западна Европа - най-вече Германия, Швейцария и Белгия, но и почти всички останали държави.

Компанията има 5 собствени магазина в страната - в София, Враца, Плевен, Монтана, а отскоро и във Варна, 2 магазина в Сърбия (Белград) и 3 в Румъния (Брашов, Арад и Букурещ). Предлага и продажби онлайн през velosiped.bg, но там се търгуват основно части.

През миналата година "Крос" е произвела 350 хил. велосипеда - 160 хил. електрически и 190 хил. конвенционални. Отделно от това от фабриката в Сърбия са излезли около 50-60 хил. броя.

Постковид ефект

В основата на големия ръст на продажбите през миналата година на практика стои пандемията. "Заради ковид търсенето на велосипеди през 2020 г. рязко скочи, стигна се до 5-кратно увеличение. В същото време всички започнаха да поръчват части, доставчиците закъсаха и веригата се прекъсна. Получи се дисбаланс между търсенето и възможностите ни да произвеждаме", каза търговският директор Стефан Иванов. В сектора се появяват и много нови фирми, което допълнително затруднява доставките.

Заради липсата на части половината от 2021 г. "Крос" на практика не работи. "Имахме поръчки за три години напред, но не можехме да ги изпълним", добави Мартинов. В този период производителите на компоненти дават срокове на доставка от 3, 6 и дори 12 месеца и компанията пренася поръчки за следващата година.

Заради проблемите със снабдяването немалко фирми в сектора фалират. Пред проблем се изправя и "Крос", която по думите на Мартинов за първи път забавя плащания към ключов доставчик и натрупва дългове. "Беше страшно, но успяхме да се справим и да изпълним графика си за изплащане", каза той.

Дългоочакваните части започват да пристигат през 2022 г., което позволява на компанията да изпълни поръчките си. "Веригата се възстанови и това рефлектира върху оборота ни", уточни Мартинов.

От края на миналата година обаче търсенето рязко се свива. "Изведнъж в края на ноември 2022 г. някой сякаш отряза продажбите изведнъж. Поръчките спряха, имаше и отменени. Оказа се, че дилърите навсякъде са пълни догоре", каза Мартинов. Според него проблемът е не толкова в инфлацията и намаляването на реалните доходи, колкото в общата несигурност и страха за утрешния ден. "Нашият бизнес като цяло е в криза. Очаква се и следващата година да е трудна", добави той.

Самата "Крос" се справя сравнително добре, като за първите 5 месеца на 2023 г. отчита над 200 млн. лв. приходи от продажби. "Може би ще завършим годината малко под резултата за 2022 г.", прогнозира Мартинов.

Собствениците на
Собствениците на "Крос" Лукан Луканов (40%) и Любен Мартинов (60%) и търговският директор Стефан Иванов (от ляво надясно) отчитат замразяване на търсенето от края на миналата година Фотограф : Велко Ангелов

Гръбнакът на производството

Заради свиването на поръчките в края на миналата година компанията е освободила около 80 души. "На мен това много ми тежи, беше неочаквано", каза Мартинов. "Имаме изключително добри работници, винаги е било така. Имаме гръбнак от хора, които са тук от 20 години", добави той. Общо в производството в Монтана и Видин работят около 800 души, понякога стигат и до 1000. "Хубавото е, че сме в два града, така е по-лесно да се съберат хора, отколкото в един", уточни Мартинов и добави, че нямат проблем с персонала. По думите му администрацията в компанията е малка и всички ръководители - на производство, на отдела по качество, са се издигнали от обикновени работници. "При нас никога не е имало парашутисти."

Производството като цяло не позволява висока автоматизация, макар че в завода се използват и роботи - например за центровката на джантите. Мартинов и Луканов обаче се гордеят с конвейера, който е проектиран и изработен от тях. Той позволява всеки работник да има достатъчно време, за да приключи операцията си, преди да придвижи колелото към следващия монтажник. Така се гарантира, че работата няма да бъде "претупана" и качеството ще е на ниво.

Поглед напред

Преминаването към електрически велосипеди ясно се очертава като тенденция през последните 4-5 години, като ръстът по думите на Иванов е експоненциален. Това важи основно за Европа и не толкова за България, което се обяснява основно с разликата в цената. "Ние сме в най-високия спектър на електрическите велосипеди. Средната цена на нашите колелета в магазините е около 3000 евро, от нас тръгват на около 1200 евро. В същото време конвенционалните колелета са около 300 евро при нас и 600 евро на пазара", каза Мартинов.

На пазара има и друга любопитна нова тенденция. "За нас беше изненада, че се търсят електрически маунтин байкове. Това са колелета за спорт, не за града, но благодарение на електрическия мотор с тях може да се измине много по-голямо разстояние в планината", обясни Луканов. Затова и "Крос" също отговаря на търсенето.

Любопитна тенденция напоследък е търсенето на електрически маунтин байкове.

Покрай войната в Украйна и рисковете от спиране на газовите доставки компанията е предприела и спешно преминаване към алтернативно гориво. "Реагирахме рано и успяхме за два месеца да изградим система за пропан-бутан, макар че това изискваше толкова много разрешителни, че все едно правим бензиностанция", обясни Луканов. Макар че в крайна сметка до проблеми с природния газ не се стига, новата инсталация дава предимство на "Крос". "Използвахме пропан-бутан, докато газът беше много скъп, и благодарение на разликата в цената го изплатихме още първия месец", добави Мартинов. А сега компанията има възможност да избира горивото си според цените.

Върху покрива на новия си склад "Крос" е изградила и фотоволтаици, които покриват почти цялото потребление на производството през деня. Площ за още панели за зелена енергия има, но компанията от миналата година чака разрешение, за да може да продава и в мрежата.

Идеи занапред също има, макар че конкретните планове ще зависят и от това кога ще бъде преодолян спадът на пазара. "Искаме да разширим складовата база с още 8 дка. Надяваме се да успеем да го направим до началото на следващата година", каза Мартинов.